Явните и „неявните” причини за проблемите при изучаването на арабския език-1

29 09 2010

-1-

Разбирам много добре предпоставките  и причините за притеснението, колебанието, дори и уплахата и объркаността у някои българи, когато се престъпят към изучаването на арабския език. Не рядко обаче следа от тези чувства остават и след като те учат (или изучават до някаква степен) този език.

Проблемът не е чак толкова прост, а обяснението няма да бъде лесно. Има куп причини (политически, културни, информационни и психологически”, които изненадващо все повече се натрупват и все повече оказват отрицатлни въздействия вместо това те да се намаляват и да си отслабват. Международната политика, конфликтите в близкия изток и тоталното безразличие на страните, чийто официален език е арабският към този език и към културата, която той е носител, са явните причини за гореспоменато явление.

-2-

Има и такива причини, които са „неявни”. Кавичките, които обграждат думата: неявни са по-скоро излишни, защото всеки интелигентен човек знае, че в случая неявни причини няма! Те са „неявни” в смисъла на българския израз „обществена тайна”! Това без обиколки и вербална „гимнастика” е скритата ксенофобия към изтока като култура, език и религия. Това е най-опасният вид ксенофобия, защото няма „явни” представители. Те винаги са анонимни или се пребягат към псевдонаука.

Не е случайно в тази връзка тиражираният в българската интернет мрежа материал от израелски „учени!” озаглавен „Четеното на арабски е проблем за мозъка”. Казвам не е случайно, защото той най-много отговаря на „неявните” причини, които пречат на българите свободно и с отворени сетива да учат арабския език.

-3-

Според този материал тези „учени” „предполагат, че вече са разкрили защо е толкова трудно да се научи човек да чете на арабски език”.

В това „просто” съобщение има две невероятни „научни” и „неоспорими” твърдения. Първо, че е „трудно да се научи човек да чете на арабски език”!  Интересното е тук, че на въпросния „човек” е лесно да учи арабски език, но на него му е трудно да чете текст на арабски език! Лично аз не познавам този „човек”, но дали на този „човек” му е по-лесно да чете текст на иврит?!

Второ, тези „учени” предполагат,а не доказват, че т.н. и т..н! Значи първо, се предполага; второ се пространява; трето, ако има време(!) или е възможност(!) се доказва!

Доказателството на тези „учени” е че в арабския език има много „детайлизираните символи” и че „ арабския език е много сложна системата на функциониране, защото когато изговаряш буквите поотделно, трябва да обръщаш внимание на много дребни детайли”. Това твърдение освен, че абсолютно не е вярно, по-скоро би могло да се отнася до иврита от колкото до арабския език!

На кратко арабската азбука се състои от 29 букви, които отговарят на 28 звука (една от буквите има по-скоро техническа функция), три дълги гласни (а, и и у).  и съответните три кратки гласни (а, и и у ). „Големят въпрос” е, че както и в иврит (!) така и в арабския език кратките гласни не са букви, а символи (в иврит са точки в различни съчетания), които се поставят върху буквите (освен кратките гласни и им четвърти символ „сукун”, който означа липса на гласен звук между някои съгласни и в някои думи, както е в българския език, например представката „при”. Между „п” и „р” няма гласен звук. Повтарям: три символа, а не „детайлизирани символи” или, както твърдят „учените“ „В арабския език е много сложна системата на функционирането, защото когато изговаряш буквите поотделно, трябва да обръщаш внимание на много дребни детайли

Примерно българската дума „отивам” се състои от три съгласни и три гласни, а съотнетната арабска дума „thahaba” се състои от същия брой съгласни и гласни. Разликата е, че в конкретния пример гласните в арабската дума са кратки и във вид на знак. Къде тогава тези „детайлизирани символи”, които причиняват главоболие, на ония ви „човек”, който чете арабки текст!!!

За сравнение:

Иврит: еврейската азбука се състои от 22 букви, като пет от тях се произнасят по два начин в  зависимост от това, дали буквата в средата или в края на думата. Това означава, че езикът се състои от 27 букви. Има и 9 символа за гласните: кратки гласни и „сукуна”, като кратките гласни биват и дълги.

Японски език: Йероглифите, които един ученик в Япония трябва да научи по време на елементарното си образование (от първи до шести клас), са определени от Японското правителство. Техният брой е 1006 (данни от 1998 г.): 80 в първи клас, 160 във втори, по 200 в трети и четвърти, 185 и 181 съответно в пети и шести клас. През останалото време на обучението е задължително научаването на още 939 йероглифа, или общо 1945. Смята се, че за да може човек да чете свободно вестник или книга, са необходими именно около 2000 йероглифа. За повече информация>>>

Китайски език: Китайският език, както и виетнамският, е тонален. Той се състои от приблизително 400 срички. Фонетичната траскрипционна азбука пинин /pinyin zimu/ изцяло обхваща тези срички. Тъй като тя е на базата на латиницата писането на компютър става бързо и лесно. Достатъчно е да се набере сричката и се появява списък с йероглифи, които се произнасят с дадената сричка. Пишещият просто избира чрез цифра от 0 до 9 необходимия йероглиф.За повече информация>>>

( този „научен” материал подробно ще бъде разгледан в този сайт)
„Следва продължение”

 


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: