Явните и „неявните” причини за проблемите при изучаването на арабския език-5

6 10 2010

-10-

Имайки пред вид настоящата  образователна картина в арабските страни (вижте четвъртата част от този пост)няма да ни бъде трудно да разберем тясното място, което книжовният език заема в комуникацията между хората в реалния живот извън учебните заведения и държавните институции . Така диалектът  се превръща в основно комуникативно средство. Това е „езикът” на реалния живот и на мисленето; езикът на търговията, киното, телевизията популярната музика; езикът, който се използва в дома, кафенето и на улицата.

Тук идва редът на важния въпрос: в състоянието ли чужденците, които са учили само книжовната форма на арабския език качествено и продуктивно да се комуникират  с местното население, чиито основано комуникативно езиково средство е диалектът  ?

Отговорът е категоричен: НЕ!

Качествена и продуктивна комуникация на чужденците без предварително „някакво“ знание по местния диалект с местните хора е невъзможна. А с  „овладяването” на книжовния арабски език чужденецът не може „ по-бързо и лесно да овладее и който и да е диалект”, както пише един читател в някой от коментарите в този блог. Има сфери, теми и лексика от ежедневието не са достъпни и за различни хора от две съседни страни, особено за по-старите поколения, които не гледат сериали и филми и нямат лични контакти с различни хора от различни страни. Изключение прави „разпростреният” в египетски сериали и филми диалект. Широкото разпространение на египетски ТВ сериали и филми в арабските страни създава условия ТВ зрителите  да разберат този „диалект”. Но в действителност този диалект освен, че  е много изчистен и „художествен”, има невероятно много други наречия в Египет, които тези ТВ зрители няма да разберат. Що се отнася до диалектите на някои страни от северна Африка като например алжирски, марокански и мавритански, те за населението на страните от изтока все едно са „чужди езици”!

Ето защо в частните уроци по арабски език освен книжовната  се предлага и една особена „разговорна” форма, с която реално моите ученици могат да се комуникират с граждани от арабски страни по-лесно и по- продуктивно в сравнение с книжовната форма.

-11-

А до каква степен българите, които добре са научели книжовния арабски език, могат да се запознаят със средновековната култура чрез прочетеното на публикуваните книги от този период?

Отговорът не е труден: има абсолютно реална възможност това да се случи, а то се случва. А такава възможност изобщо не съществува пред обекновените хора (не са учени) във връзка с всички други живи езици!

Въпросът е дали този чужденец  добре запознат с арабския език като граматика, морфология,  лексика и други аспекти от всеки език. Казвам „запознат”, а не е този, който учел-недоучил арабския език!

То се случва във  всички учебни заведения в Европа и по света, където има катедри по арабски език. От тези учебни заведения всяка година завършват много студенти, които се занимават с преводачческа дейност, дипломация и други дейности, които изискват овладяването на арабски език

-12-

Разбира се, че  частните уроци по арабски език няма да дават такава квалификация, а те нямат и такава цел. Причините са очевидни:  ограниченият брой на частните уроци и степента на ангажираност на учениците не позволяват такава задълбоченост и познание по арабски език. Но с достатъчно брой часове на частните уроци и добра степен на ангажираност на учащите те би трябвало да притежават необходимата способност добре да четат и да се комуникират на арабски език. Броят на часовете и работата на учащия са две от основните фактори за постигане на това ниво. Що се отнася до преподавателя, може би това е решаващият фактор, който може да предава смисъл на усилието и времето, които учащият влага в частните уроци  или обратното обезсмисли тези усилилия и време!

Така че изберете подходящ преподавател!

КРАЙ!

Явните и „неявните” причини за проблемите при изучаването на арабския език (Пълният текст)


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s