Явните и „неявните” причини за проблемите при изучаването на арабския език

10 10 2010

Пълният текст

Явните и „неявните” причини за проблемите при изучаването на арабския език 

 

-1-

Разбирам много добре предпоставките  и причините за притеснението, колебанието, дори и уплахата и объркаността у някои българи, когато се престъпят към изучаването на арабския език. Не рядко обаче следа от тези чувства остават и след като те учат (или изучават до някаква степен) този език.

Проблемът не е чак толкова прост, а обяснението няма да бъде лесно.

Има куп причини (политически, културни, информационни и психологически”, които изненадващо все повече се натрупват и все повече оказват отрицателни въздействия вместо това те да се намаляват и да си отслабват. Международната политика, конфликтите в близкия изток, ислямският тероризъм и тоталното безразличие на страните, чийто официален език е арабският към този език и към културата, която той е носител, са явните причини за гореспоменато явление.

-2-

Има и такива причини, които са „неявни”. Кавичките, които обграждат думите: „неявни“ са по-скоро излишни, защото всеки интелигентен човек знае, че в случая „неявни” причини няма! Те са „неявни” в смисъла на българския израз „обществена тайна”! Без обиколки и вербална „гимнастика” това е скритата „другата” ксенофобия към изтока като култура, език и религия. Това е най-опасният вид ксенофобия, защото няма „явни” представители. Те винаги са анонимни, а не рядко  се пребягат към псевдонаука.

Не е случайно в тази връзка тиражираният в българската интернет мрежа материал от някакви „учени!” озаглавен „Четеното на арабски е проблем за мозъка”. Казвам не е случайно, защото той най-много отговаря на „неявните” причини, които пречат на българите свободно и с отворени сетива да учат арабския език.

-3-

Според този материал тези „учени” „предполагат, че вече са разкрили защо е толкова трудно да се научи човек да чете на арабски език”.

В това „просто” съобщение има две невероятни „научни” и „неоспорими” твърдения. Първото, че е „трудно да се научи човек да чете на арабски език”!  Интересното е тук, че на въпросния „човек” е лесно да учи арабски език, но на него му е трудно да чете текст на арабски език! Лично аз не познавам този „човек”, но дали на този „човек” му е по-лесно да чете текст на иврит?!   

Второто, тези „учени” предполагат, а не доказват, че т.н. и т..н ! Значи първо, се предполага; второ се пространява; трето, ако има време(!) или е възможност(!) се доказва!

Доказателството на тези „учени” е че в арабският език има много „детайлизираните символи” и че „ арабския език е много сложна системата на функционирането, защото когато изговаряш буквите поотделно, трябва да обръщаш внимание на много дребни детайли”. Това твърдение освен, че абсолютно не е вярно, по-скоро би могло да се отнася до иврит от колкото до арабския език!

На кратко арабската азбука се състои от 29 букви, които отговарят на 28 звука (една от буквите има по-скоро техническа функция), три дълги гласни (а, и и у).  и съответните три кратки гласни (а, и и у ). „Големят въпрос” е, че както и в иврит (!) кратките гласни не са букви, а символи(в иврит са точки в различни съчетания), които се поставят върху буквите (освен кратките гласни и им четвърти символ „сукун”, който означа липса на гласен звук между някои съгласни и в някои думи, както е в българския език, например представката „при”. Между „п” и „р” няма гласен звук. Повтарям: три символа, а не „детайлизирани символи” или, както твърдят „учените“ „В арабския език е много сложна системата на функционирането, защото когато изговаряш буквите поотделно, трябва да обръщаш внимание на много дребни детайли

Примерно българската дума „отивам” се състои от три съгласни и три гласни, а съответната арабска дума „thahaba” се състои от същия брой съгласни и гласни. Разлика е, че в конкретния пример гласните в арабската дума са кратки и във вид на знак. Къде тогава тези „детайлизирани символи”, които причиняват главоболие, на ония ви „човек”, който чете арабки текст!!!

За сравнение:

Иврит: еврейската азбука се състои от 22 букви, като пет от тях се произнасят по два начин в  зависимост от това, дали буквата в средата или в края на думата. Това означава, че езикът се състои от 27 букви. Има и 9 символа за гласните: кратки гласни и „сукуна”, като кратките гласни биват и дълги.

Японски език: Йероглифите, които един ученик в Япония трябва да научи по време на елементарното си образование (от първи до шести клас), са определени от Японското правителство. Техният брой е 1006 (данни от 1998 г.): 80 в първи клас, 160 във втори, по 200 в трети и четвърти, 185 и 181 съответно в пети и шести клас. През останалото време на обучението е задължително научаването на още 939 йероглифа, или общо 1945. Смята се, че за да може човек да чете свободно вестник или книга, са необходими именно около 2000 йероглифа. За повече информация>>>

Китайски език: Китайският език, както и виетнамският, е тонален. Той се състои от приблизително 400 срички. Фонетичната траскрипционна азбука пинин /pinyin zimu/ изцяло обхваща тези срички. Тъй като тя е на базата на латиницата писането на компютър става бързо и лесно. Достатъчно е да се набере сричката и се появява списък с йероглифи, които се произнасят с дадената сричка. Пишещият просто избира чрез цифра от 0 до 9 необходимия йероглиф.За повече информация>>>

( този „научен” материал подробно ще бъде разгледан в този блог)

-4-

Ето защо разбирам притеснението и колебанието у някои във връзка с темата за изучаването на арабски език.

В известен смисъл имат основание  и тези, които са учели или учат арабски език да употребяват определение от род на „труден” във връзка с арабския език. Казвам , че „в известен смисъл” имат основание, защото определението „труден” може да бъде относима и приложима с пълна сила във връзка с всички езици от гледна точка на различните хора. Арабският език обаче, и те са прави, заема особено място в това „трудно царство”.

Но дали е обективно и допустимо сравнението между трудоемкостта на английския език, примерно, който много българи започват да го учат от петгодишна възраст и на различни етапи и нива и въпреки това все още не го овладяват и трудоемкостта на арабският език, който трябва да бъде изучен „наведнъж” и „на един дъх”!

-5-

Освен „явните” и „неявните” причини арабският език като граматика, лексика и фонетика съвършено „нов свят” за носителите на български език в сравнение например с английския и френския. Арабският език е „труден” и заради факта, че между книжовната и „разговорната” форма съществува голяма разстояние.

Но това „трудно” състояние е реално преодолимо или би могло да бъде преодолимо. Иначе казано, става въпрос за един език, който е по-труден от друг. А да е по-труден от друг арабският език няма да бъде труден в смисъл „неизучим”. А за това има много доказателства. Казвам го от личен и професионален опит.

-6-

Не е рядко някои учащи арабски език изтъкват трудността на някои звукове в арабски език като (ط,ع,غ,ق,ص,ض) или „невъзможността” те да бъдат преодолени.

Наистина тези звукове не съществуват в други езици и винаги в началото на обучението представляват проблем на чужденците. А това е съвсем нормално. Защото, както и всички знаят, всеки човек изгражда през годините определена настройка на говорния апарат на даден език и не лесно да изгради нова настройка на нов език. Особено е трудно в случая, когато звуковата система на новия език е съвсем различна от звуковата система на майчиния език. Но практиката показва, че трудното произнасяне на тези звукове в началото в никакъв случай не пречи на преодоляването им. Въпросът е до каква степен учителят запознат със спецификата на учленяването на звукове в арабски и точните места на всеки звук в говорния апарат. На-честата практиката в изучаването на арабския език в България е учителят да „накара” учениците си да повтарят след него въпросните звукове. Въз основа на този метод ученикът няма да учи тези звукове преди „Второто пришествие”!

Ученикът ще продължава да повтори, без крайно ще повтори след преподавателя си, но като „Сизиф” никога няма да достига до върха: успешния край.

-7-

Учленяването на езиковите звукове не е различно по принцип от свирането на един музикален инструмент. Учителят по музика не дава на ученика китарата и му казва: свири Do, Re, Me! Той първо му показва, как да свири тези ноти, а това става чрез определен начин на поставяне (натиск) на един пръст върху определена точка на определена струна. Така става и учленяването на звуковете. Произвеждане на даден звук се извършва по определен начин и при докосване или контакт на един, два или три части „инструмента” от  учленителния апарат на човека, който се състои от  небцето, гърлото, езика, зъбите и устните. А в арабски език има два звука, които се произвеждат без участието на гореспоменатите части на учленителния апарат. Като hamza и (гръклянни) .

За да може да произнася даден звук, ученикът трябва да знае примерно точното мястото на езика при учленяване и точката, където определена част от езика  докосва мекото небце и т.н.. Знае ли ученикът тези ясни и конкретни неща, той в състояние с упражнения да науча да произнася всеки звук. А упражненията изгражда необходимата (нова) настройка на говорния апарат да произнася арабската дума лесно и гладко. Произнасянето на различните звукове пред ученика от страна на учителя е само илюстрация, а тук не важи „повторението е майката на знанието”,. В случая „повторението е най-близкият път към скуката”!

Това са реални процеси и техники в състоянието на всеки човек (но не без желание и готовност) да ги усвоява и прилага.

Надявам се това е и ясен отговор на въпросите на един от читателите на сайта относно характерните звукове в арабския език като (ط,ع,غ,ق,ص,ض).

-8-

Има ли безплатен обяд?

Очевидно е, че въпросът е риторичен. Но ако има такъв „обяд”, то несъмнено е некачествен! Това до голяма степен се отнася до т.н. „безплатни курсове по арабски език”, с които „се блъскаме” по много интернет блогове.

Независимо от намеренията на блогърите и качеството на „уроците по арабски език” в тях, изучаването на арабски по този начин (това се отнася и до другите  езици) нещо  доста „виртуално”!

Без солидна база от знание (а не информация) изучаването на арабския език (както и други езици) е немислимо и е загуба на времето и усилието. Никой от дистанция не е научил арабски език и няма начин да го науча! За това има много причини. Най-важните от тях са следните:

Първо, в нито един български блог не се предлага цялостна и последователна езикова система за изучаването на арабски език. Това, което се предлага, са някакви информационни „отломки”, които не създават реална „картина” за езика, нито реално знание за усвояване и овладяване на определено ниво от езика.

Второ, има етап от изучаването на всеки език (особено в случая с арабския език) е невъзможно да бъде постигнат без учител с реално и качествено знание по съответния език.

Трето, що се отнася до езиковите грешки, които се намират в някои предлагани материали, това е „отровата” в безплатните обеди- уроци!

За тях за съжаление нямам време нито да ги регистрирам, нито да ги коментирам и няма смисъл.

-9-

Един от сериозните проблемите, с които се блъскат чужденците учащи арабски език, е диалекта.  За арабския език не важи понятието „ разговорен език”. Това е изключително условно понятие, което не се покрива с реална практика.  Разговорната форма на арабски език е многобройни диалекти, чийто брой повече от броя на самите държави наречени арабски страни! Тъй като в някои държави има повече от един диалект.

Разбира се диалектът като езиково явление не е свързано само с арабския език. Проблемът е обаче, че има такива арабски  диалекти и местни наречия, които толкова много са далеч от книжовния език, че все едно става въпрос за друг език!  Това е проблем и за самите тези държави, защото той е резултат не само на исторически фактори, но и на културни и политически фактури, които функционират и действат и сега.

Най-сериозните сред тях са лошото образуване, бедността, която накара голям процент от деца в селата да напуска училището преди VІ-ти клас (45% от общия брой на децата напускат училището преди ІХ-ти клас)  и не на последно място високият процент на неграмотните хора.

Според Арабската лига за образувание, култура и науки (ALECSO – Arab League Education, Culture and Science” броят на неграмотните в арабските страни  се увеличава от 50 милиона през  1999г. до 70 милион души през 2005г.. А това означава, че  само за 6 години броят на неграмотните се увеличава 20 милиона! Това на практика означава, че повече от една трета от общия брой на населението са неграмотни, като процентът на жените е най-голям. Тези данни се потвърждават и от доклада „Arab Knowledge Report 2009” издаден от Програмата за развитие на ООН/арабските страни  UNDP. В този доклад се констатира следното:

  • Само 55% от мъжкото население и 25% от женското население знаят да пишат и четат.
  • През 1980 57% от мъжкото население и 38% от женското население имат гимназиално образувание.
  • Процентът на висшите 25% и 20% съответно за мъжете и жените.

-10-

Имайки пред вид настоящата  образователна картина  в арабските страни (вижте четвъртата част от този пост)няма да ни бъде трудно да разберем тясното място, което книжовният език заема в комуникацията между хората в реалния живот извън учебните заведения и държавните институции . Така диалектът  се превръща в основно комуникативно средство. Това е „езикът” на реалния живот и на мисленето; езикът на търговията, киното, телевизията популярната музика; езикът, който се използва в дома, кафенето и на улицата.

Тук идва редът на важния въпрос: в състоянието ли чужденците, които са учили само книжовната форма на арабския език качествено и продуктивно да се комуникират  с местното население, чиито основано комуникативно езиково средство е диалектът  ?

Отговорът е категоричен: НЕ!

Качествена и продуктивна комуникация на чужденците без предварително „някакво“ знание по местния диалект с местните хора е невъзможна. А с  „овладяването” на книжовния арабски език чужденецът не може „ по-бързо и лесно да овладее и който и да е диалект”, както пише един читател в някой от коментарите в този блог. Има сфери, теми и лексика от ежедневието не са достъпни и за различни хора от две съседни страни, особено за по-старите поколения, които не гледат сериали и филми и нямат лични контакти с различни хора от различни страни. Изключение прави „разпростреният” в египетски сериали и филми диалект. Широкото разпространение на египетски ТВ сериали и филми в арабските страни създава условия ТВ зрителите  да разберат този „диалект”. Но в действителност този диалект освен, че  е много изчистен и „художествен”, има невероятно много други наречия в Египет, които тези ТВ зрители няма да разберат. Що се отнася до диалектите на някои страни от северна Африка като например алжирски, марокански и мавритански, те за населението на страните от изтока все едно са „чужди езици”!  

Ето защо в частните уроци по арабски език освен книжовната  се предлага и една особена „разговорна” форма, с която реално моите ученици могат да се комуникират с граждани от арабски страни по-лесно и по- продуктивно в сравнение с книжовната форма.

-11-

А до каква степен българите, които добре са научели книжовния арабски език, могат да се запознаят със средновековната култура чрез прочетеното на публикуваните книги от този период?

Отговорът не е труден: има абсолютно реална възможност това да се случи, а то се случва. А такава възможност изобщо не съществува пред обикновените хора (не са учени) във връзка с всички други живи езици!

Въпросът е дали този чужденец  добре запознат с арабския език като граматика, морфология,  лексика и други аспекти от всеки език. Казвам „запознат”, а не е този, който учел-недоучил арабския език!

То се случва във  всички учебни заведения в Европа и по света, където има катедри по арабски език. От тези учебни заведения всяка година завършват много студенти, които се занимават с преводаческа дейност, дипломация и други дейности, които изискват овладяването на арабски език     

-12-

Разбира се, че  частните уроци по арабски език няма да дават такава квалификация, а те нямат и такава цел. Причините са очевидни:  ограниченият брой на частните уроци и степента на ангажираност на учениците не позволяват такава задълбоченост и познание по арабски език. Но с достатъчно брой часове на частните уроци и добра степен на ангажираност на учащите те би трябвало да притежават необходимата способност добре да четат и да се комуникират на арабски език. Броят на часовете и работата на учащия са две от основните фактори за постигане на това ниво. Що се отнася до преподавателя, може би това е решаващият фактор, който може да предава смисъл на усилието и времето, които учащият влага в частните уроци  или обратното обезсмисли тези усилилия и време!

Така че изберете подходящ преподавател!


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: